петък, 27 февруари 2015 г.

Turkish style fishing - Риба по турски

A city within a city, this is how the famous Istanbul fish market is often described. Situated in of  the most picturesque parts of the cosmopolitan city it is a gathering point not only for fishermen but for traders, restaurant owners and to everyone who appreciate what sea has to offer. Tons of freshly caught fish are traded each morning here. Thousands of people -  fishermen, auctioneers,  wholesalers, restaurant owners, trolley pushers and onlookers cram the place in order to choose the best from the best. Meanwhile the fishermen’s boats are resting at the near by harbour. The catch is carried inside by trollies with flocks of seagulls flying above. It is part of the tradition that each morning after returning from sea fishermen go to the near by mosque to pray to lord’s mercy. The variety of fish and its plenty is more significant in wintry months. Each morning all the most expensive and famous restaurants in the mega polis are sending vans to load the delivery. Hundreds of deals are stuck each morning. The tightly packed  place look similar to world stock exchanges with  busy negotiations and phone calls going on practically all the time. Over a thousand men are making a living from the market. Atlantic bonito and hamsi are amongst most popular kinds of fish in the busiest months of winter.  To people working there the market is a unique blend of life. It is also regarded as an alternative tourist destination. The sounds and sights of the place are contributing to its unmatched charm. The smell of fresh fish attracts thousands of birds whose roaring echoes in the walls of the buildings. As in all Orient bargaining is in full swing. Cold and damp are a common place but everyone involved hardly notices them. It is well known fact that the best fresh fish in town can be purchased here. 
It has  convenient location in one of the most popular areas in European parts of Istanbul and impeccable reputation. The place has undergone various reconstructions though the years and  has had it’s original Eastern appeal replaced by modernity. According to many tourist sites it is one of the must see places in Istanbul. 


Bulgarian text:

Един малък град оживява в сърцето на мегаполиса Истанбул всяка нощ през зимата. Мирис на риба и море, ята от кръжащи гларуси и човешка глъч – това са сигурните знаци, че сте пристигнали на прочутия пазар в Аксарай. Тонове прясно уловена риба се продават на тържището ежедневно. Животът тук започва в 2 ч. след полунощ, когато една след друга пълните с улов рибарски лодки акостират в пазарското пристанище и не замира преди 10 ч., когато изпразнените плавателни съдове се отправят на нова среща с морето. На север от рибния пазар се намира прочутият Златен рог, чиито светлини грабват погледа на пристигащите за пръв път в Истанбул. "Да, красиво е, но тук при нас пък е рогът на изобилието", твърди 51-годишният Мехмед, един от над хилядата души, които изкарват прехраната си на тържището. Хамсия, сафрид, черноморска скумрия са най-търсените риби на пазара. Тук обаче могат да бъдат намерени всички екзотични морски дарове, които предлага зимното море, включително риба меч, октоподи и калмари.Тренирани работници разтоварват почти светкавично улова в колички, покрити с лед. После не по-малко светкавично внасят стоката на тържището. Невнимателните посетители рискуват да напуснат пазара с прегазен от забързана количка крак. Напрежение обаче няма. "Изглежда като хаос, но в действителност е един добре смазан механизъм", разказва хасковският търговец Халил Мустафов, който често пътува до пазара. Негови колеги полу на шега сравняват рибния пазар с големите световни стокови борси. Диктор ежеминутно залива клиентите с информация за предлаганата стока. Въоръжен с мегафон, всеки търговец пък рекламира собствения си улов. Сделки се сключват както на място, така и по телефона. От 60-те години на миналия век до днес пазарът е претърпял няколко реконструкции. След тях не е останало почти нищо от някогашния му ориенталски облик. Нищо освен пазаренето. Цените се сменят на минутата според клиента, заявеното количество и часа. След стискането на ръцете всеки остава доволен, че се е спазарил изгодно. Още към 3 ч. след полунощ паркингът на тържището вече е окупиран от хладилни автомобили на най-реномираните ресторанти в Истанбул. Най-късно до 7 ч. те са заредени с прясна риба за започващия ден. "Купувам оттук вече десета година, стоката е великолепна. Познавам хората, които я предлагат, имаме си доверие, клиентите ми са доволни", твърди собственик на ресторант в съседния квартал "Лялели". Макар официална статистика на сключваните всяка нощ сделки да не се води, според търговци на тържището те надхвърлят 1000. С еднакво внимание тук посрещат както едрите купувачи с големи заведения, така и собствениците на малки магазинчета и ресторантчета, които си тръгват с по една каса риба, носена на ръце. На любезно отношение се радват и малцината туристи, решили се да станат в неудобно ранния час, за да се "заредят" с прясна риба.Особени са отношенията между риболовците – конкуренти на пазара, но и братя по съдба срещу стихията на морето. По традиция нощта на всички приключва с молитва към Бог в намиращата се наблизо джамия, известна като "Рибарската". Тежки инциденти с лодките не е имало от години, разказват хората, но добавят, че бедата може да напомни за себе си по всяко време. "Молим се най-напред Аллах да е с нас, докато сме далеч от брега, чак после за успешен улов", споделя 20-годишен пакистански младеж, пристигнал в Турция да търси прехрана и по-качествен живот. "Аксарай" е считан за един от работническите квартали в европейската част на Истанбул, част от район "Фатих". По улиците около тържището сравнително рядко могат да бъдат забелязани забулени жени в черно. На самия пазар обаче женското присъствие е табу. "Работата не е за нежни ръце", обясняват риболовците. Макар рибната борса на "Аксарай" да отстъпва по размери и обороти на борсите в Токио, Мексико сити и Мадрид, тя е считана за един от най-важните по рода си обекти на Балканите. Периодично от нея зареждат и български търговци от Южна България. По думите на хасковеца Халил рибата, купена в Истанбул, излиза по-евтино от същата по вид риба, заредена от пазара във Варна. Часът е 10. От изгрева са изминали над три часа, рибната борса бързо опустява. Паркингът е вече празен. Риболовците се отправят към домовете си за кратка почивка. Следващият цикъл на улов и продажба започва в късния следобед. Милостиво ли е било и този път морето ще стане ясно следващата нощ.


English and Bulgarian text(and under the photos) by © Millena Mihova

Photos by  ©  Hristo Rusev

First published in "Capital Light" on february 07, 2015

http://www.capital.bg/





























сряда, 18 февруари 2015 г.

Без думи! - Without words!

Мая Манолова заедно с Атака поискаха оставката на кабинета на Бойко Борисов със скандирания ”Мафия” и ”Не на крадците в парламента”. Поводът на протеста са намеренията на управляващите да изтеглят заем от 16 милярда лева 


Photo by:Hristo Rusev/Impact Press Group/
http://www.impactpressgroup.org
















неделя, 15 февруари 2015 г.

A road trip to Antalya and back

World looks kind of surreal after 50 hours with zero hours sleep and 2200 km travelled around some far flung places in the Asian part of Turkey. This is what the road to Antalya looked like to us. We have been through some rain and snow but have seen sparkling blues skies as well. We were stuck in the Istanbul traffic, travelled through the empty Taurus mountain roads and crossed from Asia to Europe on a ferry.  But we did a great job anyway!

More pictures and reports to follow soon!       

                                                                  This is the first report! 


English and Bulgarian text by © Millena Mihova

Photos by  ©  Hristo Rusev

All rights reserved!!!













четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Black and White face of Bulgaria - България в черно и бяло

Depressing poverty and glamorous wealth exist side by side on the slopes of the Bulgarian mountain Pirin. The road to world famous ski resort of Bansko looks like a chain of war ravaged villages. Of course, for the past 70 years there has never been a war here. Those ghost places have been left to the mercy of the elements for decades. A few people still living there have to cope with loneliness, lack of reliable communications, unemployment and most of all the neglect from the state. Here most distances are covered on foot due to lack of public transport. Growing tobacco and taking care of large herds of sheep are the most common ways to make a living. People here often confess that desperation is their only companion through life. Most young people are gone abroad in search of better life. Their lonely parents are waiting by the phone news from far away. In the mean time tens of luxurious car are driving past dying villages on the road to ski slopes of Bansko. Hundreds thousands of leva are spent each day in the hotels, restaurants and spa centres of the resort. A few locals are allowed to work there, the personnel  mostly comes from Sofia. Those two worlds co-exist for decades. The contrast is noticed by the locals but still somehow neglected by the state. 

Bulgarian Text

Потресаваща бедност и бляскав лукс съжителстват по хълмовете на Пирин. Пътят към световно известния курорт Банско наподобява поредица от селища, които изглеждат като опустошени от кръвопролитна война. Разбира се, през последните 70 години тук война не е имало. Селата призраци са оставена на произвола на стихиите от десетилетия. Малкото хора, останали да живеят по тези места, трябва да се справят със самотата, липсата на надеждни комуникации, безработицата и най-вече с безразличието на държавата. Тук повечето разстояние се изминават пеша, поради липсата на обществен транспорт. Най-често местните жители се издържат с отглеждането на тютюн и стада с овце. Хората често признават, че отчаянието е единственият им другар в тежкия живот. Повечето млади хора отдавна са заминали за чужбина, в търсене на по-добър живот. Самотните им родители чакат на телефона вести от далече ден след ден… Междувременно всеки ден десетки луксозни автомобили прекосяват умиращите села на път за ски пистите на Банско. Стотици хиляди левове биват похарчени всеки ден в хотелите, ресторантите и спа центровете на курорта. Малко от местните хора обаче са намерили препитание там, персоналът е главно от София. Двата свят в Пирин съжителстват съвместно от години. Контрастът между тях е забелязван от местните хора, но все още пренебрегван от държавата. 


English and Bulgarian text(and under the photos) by © Millena MIHOVA

Photos by  ©  Hristo RUSEV

All rights reserved!!!


The snowy slopes of Pirin
A little girl is gazing through steamy window on the road to Bansko
A railway stop en route to the ski slopes
A stork’s nest on a top of a sign in Pazardjik
 1 A woman is forced to walk on foot to the near by village due to the lack of transport
 A herd of  sheep is passing trough a wooden bridge
 An old man is looking for food in the communal dust bins in Velingrad
 Street dog near one of the ghost villages
  Snow covered fields near one of the villages
  A railway worker is walking along the rails
 A street tradesman is offering food and tea to the passers by
 Rusty bus station on the road to Bansko
 A man is standing by the plate where the village of Cherna mesta begins
 Horse carriages are amongst the most popular means of transportation
 Welcome sign and old election placards in the town of Yakoruda
 Street market in Yakoruda
Pedestrians and a cyclist are passing by car wash sign
 A shepherd is walking through the wintry field
 Accidental car repair in the middle of the road
 A man is waiting at a crossroad below the slopes of Pirin
 A typical scene on the road to Bansko
 A woman is taking a  walk through snow
 An old man is sitting on snow covered bench
 Tourists waiting in line to get to the ski lift
 Skier waiting in line for the chance to try the slopes of Bansko


Skiers on the slopes of Bansko