събота, 8 февруари 2014 г.

Снимка в ТОП 10 на Европейски парламент за месец януари

Здравейте, приятели!
Днес моя снимка бе избрана в ТОП 10 за месец януари на Европейския Парламент!
Темата за месеца  беше"Емисии от коли и микробуси".

На този линк отдолу можете да видите снимката в официалната фейсбук страница на европейския парламент! 

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10153995015755107&set=a.10153995012305107.1073741852.178362315106&type=1&theater

четвъртък, 6 февруари 2014 г.

Бисер - две години след трагедията! Как живеят след трагедията хората в малкото селце?



Две години след потопа в село Бисер

Завистта и омразата пак са тук, разказват хората

            "Кошмарът на бедствието е още с нас. Какъвто и разговор да подхванем, от дума на дума стигаме винаги до онзи 6 февруари, когато светът ни се преобърна." Това разказва Ваня Килова, бисерчанката, която живее с присъдено сърце. 


                                                           
                                                             Photo by:Hristo Rusev                                                          
  Text by:Milena Mihova


         ALL RIGHTS RESERVED!!!


   1. Две години след трагедията гледката е различна. 
    2. Водата се е отдръпнала, реката е кротка, а селският мост грее след скъпия ремонт.
3. Ваня Килова все още живее с кошмарите от наводнението
    


     4.Красивите бели къщи с развети тринагреници по покривите грабват окото на всеки ъгъл. За бисерчани            обаче тази красота има цена. Тя се измерва не само с шестте погубени човешки съдби, но и с пустеещите        парцели, където някога е имало домове, със съборетините, подкопани от потопа, където разрухата е              изместила живота. Хората млади и стари, живеят с мисълта за неизпълнено докрай обещание. 34 къщи,            унищожени от  наводнението, са напълно възстановени за радост на стопаните си. 21 други обаче са под        кота нула. Парите са свършили. Правителството се е сменило. Обещанието е останало да виси. Бог                  продължава да ни наказва мрем като "мухи", разказва възрастна жена. 


5. „Едно време, когато съсед тръгнеше да гради дом, десет души се втурваха да му помагат, не срещу пари, а ей така, по комшийски. Сега си гледаме един на друг дворовете и завиждаме“, въздиша 84-годишният дядо Карамфил. 


    6. През 2013 г. от този свят са си отишли 15 жители на малкото село. Само за януари 2014г.          още седем души са починали. "Това е стресът", категорична е Ваня Килова. "Колко пъти им        казвам - вземете ми къщата, дайте ми здравето", допълва жената, която в момента чака                трансплантация и на бъбрек.


    7.

8. "Няма да се оправят нещата", категоричен е по-младият съсед Митко Василев. Къщата му е изградена              наново. "Радвам се, но най-важното е, че в потопа оцеляха жена ми Милка и дъщерята Радостина. Стоели
часове на покрива на гаража, посинели от студа, докато съсед с лодка ги спасил.       

    9. "Това е най-важното за мен", споделя бащата, който научил за потопа от телевизията,  докато бил в Германия.
    10.

11. Милка си спомня с ужас онзи 6 февруари и никога няма да го забрави. Вечер преди да заспи ужасните спомени изплуват пред очите й.

 12. Домашният любимец на Митко и Милка бил завързан на синджир, но успели да го спасят преди да се удави

13. Винаги, когато наближи февруари месец, а по-точно шесто число, Милка се страхува и                изпитва ужас да не се повтори бедствието.

14.Милка и Митко продължават да гледат напред и не желаят на никого да изпита, ужаса,  който    семейството е изпитал.
 15. "Дано напролет строителството тръгне наново. Надявам се, но знам, че няма пари. Държавата няма                  стабилност, едва ли сме й приоритет", споделя бившият кмет Иван Василев. 

 16. И той, и съселяните му не смеят да дадат еднозначен отговор на въпроса загърбени ли са омразата и               завистта, завладели Бисер при разпределението на помощите след потопа. „Всичко си е до човека“,                лаконичен е Василев.
17.Според джипитата на починалите хората са си отишли от този свят от притесненията след трагедията.           През 2012 г., когато тя се случи, бисерчани се простиха с 12 съселяни (включително шестте жертви от                  наводнението). А предната година смъртниците от селото са били 


18. „На никого не се сърдя. Парите свършиха, това е“, признава художникът Димитър Кафеджиев, чийто дом  е почти сринат от наводнението. Строителна група от кърджалийско село, наета от депутата Цвета Караянчева, подхваща ремонта на къщата му и на още четири други. Парите обаче свършват. За последно майсторите дошли в късната есен на миналата година... за да приберат забравени инструменти.   Кафеджиев      продължава битката за възстановяване на нормалния си живот сам.

    19.Двамата с възрастната му майка Надежда едва избягват смъртта на 6 февруари 2012 г.Спасяват се в  семейния трабант, който днес Димитър шеговито нарича „Ноевия ковчег“. Като много други в Бисер и  художникът е на мнение, че новите къщи трябвало да бъдат построени по-скромно в стандартен за  всички вариант, за да стигнат парите.


   20. Вместо това държавата реши да възмездява пострадалите според площта на изгубените им домове -  разточителство, което според някои е оставило 21 души без къщи. Реално обаче хора без покрив в Бисер няма. Всички засегнати от рано свършилите пари имат други жилища.




                                                       

     

неделя, 2 февруари 2014 г.

Завръщане в 20-ти век

          Поради ремонтни дейности от близо 5 месеца на ЖП Гара Свиленград е спряно захранването на стрелките, които свързват отделните коловози на ЖП линията, а стрелочници и кантонери са принудени ръчно да местят всяка една стрелка. Топузите, с помощта на които се преместват стрелките са тежки, а измежду стрелочниците има и жени. Зимните условия също изиграват лоша шега за всички, които работят по ЖП линията, защото падналият сняг затрупва стрелките и те трябва да бъдат почиствани на ръка, често стрелките замръзват и трябва да бъдат размразявани, ръцете на стрелочниците често се залепят по замръзналото желязо, а влаковете имат точно определено време за маневриране. Днес на “Пост-1” е младият, но опитен “пост-стрелочник” Венелин Димитров. Той е принуден да разчиства снега с помощта на колеги, да мести тежките стрелки по няколко пъти само за една пълна маневра на товарния влак и да се справя със замръзналите стрелки. Всичко се извършва при минусови температури и леден вятър. Стари жепейци разказват, че близо 30-40 години не се е налагало ръчно местене на стрелките, които са разположени по цялото трасе на ЖП гарата, защото са автоматизирани. Ремонтите са наложителни и се правят с цел ЖП Гара Свиленград да придобие нов облик, с което ще разшири своята площ с изцяло нова ЖП линия, а всичко ще бъде на нивото на съвременните технологии.





Photo by:Hristo Rusev/Impact Press Group/  - http://www.impactpressgroup.org/
в-к"Старият мост" - www.stmost.info
ALL RIGHTS RESERVED!!!